ОТКЪС ОТ РОМАНА-УТОПИЯ ПРЕЗИДЕНТЪТ...

 

   - Имах един колега, руснак... Легендарен морски вълк... Известен по всички морета и океани с прозвището... Чичо Сам – заразказва една вечер в средата на предизборната кампания Барбата. 

   Старият капитан се беше разлютил на обвиненията на опонентите на Богдан, че професорът бил русофил и антиамерикански популист. Щял бил да извади страната от НАТО, да прогони чуждите инвеститори и всякакви други от този род клишета в бедната откъм смисленост българска политическа риторика. Предизборният щаб на Богдан вече беше оценил историите на капитана, като освежаващо разнообразие в напрегнатата кампания. Бащинското му отношение към всички от екипа размекваше сърцата и потушаваше всяко напрежение в зародиш. “Ако ще се държите като партийците, за никъде сте!” – размахваше пръст той. 

   - Интересно! Как така руснак, пък Чичо Сам? Да не е избягал в Америка? – нетърпеливо го подкани да продължи голобрадото студентче от екипа, което отговаряше за лепенето на предизборните плакати. 

   - 1962. Кубинската криза. – започна разказа си Барбата. – По-младите я сте чували за нея, я не!.. Кенеди и Хрушчов са се хванали гуша за гуша. Фидел Кастро разрешил на руснаците да докарат в Куба ядрени ракети. Американците побеснели. Светът трепери. Аха да драснат клечката на третата световна война. Кенеди размахва пръст, а Хрушчов му отвръща със стиснат юмрук. “А твоите ракети що чинят в Турция?” – сумти руската мечка на американското гризли. Команданте Кастро дими угрижен с пурата в очакване на двамата големи да решат съдбата му. Вече бил преживял няколко опита на американците да му светят маслото. А и руснаците много, много не пасвали на темперамента му. Ама на – дал си е задника под наем!.. Янките обграждат острова с флотата си. Морска блокада. Гларус не може да прелети, камо ли да доплаваш до Хавана. Руските параходи кръжат като изгладнели акули, ама не смеят. Под тях подводници. До тях самолетоносачи. А върху тях бомбардировачи... Крачи нервно по палубата моят руски колега, дъвче лулата си и умува. Корабът му пълен с ракети, които могат да пратят по дяволите половината свят. Ако не пробие блокадата – лошо. Не изпълнил повелята на Родината. Ако тръгне напред – два пъти по-лошо. Бум, тряс и... почва войната. Ни така, ни иначе. По едно време, нещо му щукнало в главата. Влетял в кабината на радиста... Тогава само радиостанции имаше. Няма сателити, GSM-и, GPS-и, компютри и всякакви днешни технологични джаджи... Пиши – започнал да диктува той радиограма: Москва. Точка. До другаря Хрушчов. Точка. Чичо Сам превзе кораба. Точка. Екипажът под арест. Точка... На радиста ръката му трепери, ама чатка по морза лъжата... Няма и два, три часа – нещо става. Американските кораби се отдръпват. Нашият човек дава “пълен напред” и се промушва през блокадата.  

   - Не можах да разбера – обади се пак студентчето. – Защо американците са го пуснали?

   - Защо ли?!? – протърка брадата си Барбата. – От страх, че руснаците ще натиснат копчето. Откакто има атомни бомби, този страх тресе и едните и другите. Перчат се, чепкат се, драпат се, ама сложи ли някой пръст на копчето, подмокрят гащите... Като прочел грамата от руския капитан, Хрушчов откачил. Той си беше такъв – разбрал, неразбрал, пали веднага фитила. Вдигнал червения телефон до Белия дом... Абе момченце, как смееш да завладяваш чужд кораб в международни води!!!... Момченцето, президентът Кенеди демек – мълчи. Не може да разбере за какво става дума. Генералите около него го уверяват, че никакъв кораб не са превземали... Ей сега натискам копчето – заплашва отсреща Хрушчов... Ако искате война, ще се срещнем в ада!

   - Това е една от най-знаменитите фрази на Студената война – вметна Богдан. – Свидетели описват, че в този момент на Кенеди му прилошало.

   - Ще му прилошее не, ами! Той от малък си беше болнав. А и католик, на всичкото отгоре. Тях папата на лягане и на ставане, все с ада ги плаши – въодушеви се старият капитан. – Разтичали се в Овалния кабинет. Зор да разберат, какво точно се е случило в океана. Адмиралите докладват. Така и така, някакъв побъркан руски капитан пратил радиограма... Провокация... Тоя го пускайте веднага да мине – креснало президентчето. След като си е позволил да излъже Кремъл, кой знае какво още може да измисли! На Хрушчов малко му трябва.

   - И какво се случило с този капитан? Отнесъл ли го? – не се сдържа пак студентчето.

   - Така му излезе прякорът “Чичо Сам”. Кастро му пратил кутия от най-дебелите пури, а Хрушчов първо го нахокал здравата, а след това му окачил едно орденче. А пък американците го описали в учебниците на Военно-морската си академия. Да не се повтаря резилът... Зевзекът му със зевзек, като доплавал до Хавана пратил и на Кенеди една грама, да не е капо президентчето... Вашингтон. Точка. До другаря Кенеди. Точка. Пристигнах благополучно. Точка. Благодаря на Чичо Сам за съдействието. Точка...  

   Усмивките на слушащите не промениха сериозното изражение на стария морски вълк който замислено най-после запали отъркаляната от час в ръцете му цигара. Богдан знаеше много добре, че ако Барбата запали цигара, следва резюме на разказаната история. И този път беше така.

   - Защо ви разказах тази пикантерия? – издиша към тавана първата порция дим побелелият морски вълк. Публиката отново се смълча. – Слушам цялата говорилня по тия пусти избори, която толкова ми е втръснала през годините, че ако не бяхте се замесили вие, хич нямаше да й обръщам повече внимание. Аман от пишман политици! Колкото повече ги псувам, толкова повече се множат... А за цирковете за президент просто нямам думи! Иде ми да си смъкна колана от гащите и да го... Щото никой не се постара толкоз години да обясни разбираемо на хората – що за птица е туй чудо... президентът у наше село... По-старите и неуките си го броят за нещо като цар. Демек, над него само Господ! Други пък го бъркат я с американския, я с руския президент. Сиреч, само той командва и назначава министрите! Трети – президентът ще им оправел пенсиите, ще вдигнел заплатите и ще направел докторите безплатни. Тия са най-многото!.. Е, има и такива, които са чули нещо за Конституцията и най-вече махват с ръка. С други думи – абе то тоя само за парлама го слагат да се пъчи по парадите и да каже нещо на Нова година!.. Добре де, ама докога така?!? – огледа присъстващите Барбата докато изтръскваше цигарата в пепелника. – Що за народ е тоя, дето не си знае кой е царят, кой е пъдарят, кой е бирникът, даскалът, попа и прочие? 

   - Ако знаеш, колко си прав капитане! – прекъсна го достолепна дама, бивш конституционен съдия, член на инициативния комитет за издигане кандидатурата на професор Филипов. 

   Всички закимаха утвърдително с глава, а Барбата дръпна жадно от цигарата.

   - Я бе, юнак! – посочи той към студентчето. – Я ми кажи, ти дето търкаш гащи на скамейката в университета... Ти какви науки изучаваш?

   - Компютърни – огледа се смутено младокът. – Защо?

   - Компютърни казваш. Сериозна работа! Браво!.. И докато там разните Бил Гейтовци и Стив Джобовци ви обясняват чалъмите на тия машинки, така някой даскал да е седнал да ви поговори малко за: що е то Родина, национална гордост, за герба, знамето, за гражданска чест и достойнство - ей от тоя род неща?.. Разбираш ме, нали?

   - Ама... университетът е деполитизиран, господин капитан! – опита се да се направи на политически компетентен студентът.

   Всички наостриха уши в очакване на реакцията на капитана.

   - Че аз за политика ли ти говоря! – повиши тон Барбата. – За друго те питам... Кой ви учи на българщина бе, младежо?.. На любов към Отечеството... На саможертва в името на България... На това, ако трябва да направите за смях големците, както тоя руснак - но да защитите достойнството си... Това те питам!.. Това не се вика политика, моето момче... Родолюбие се нарича!

   Настана тишина. “Май заприличахме на механата на Странджата” – помисли си Богдан. Асоциацията с Вазовия сюжет и въпросът, що за чешити са били тава хъшовете, много често изплуваше в съзнанието му по време на предизборните срещи, когато дошлите да го чуят избиратели искаха да им даде неговото определение за – патриот. “В тази връзка – патриот ли е бил руският капитан от историята на Барбата или долнопробен лъжец?” – запита се професорът.

   - Никой – промълви студентчето.

   - Какво – никой? – наведе се към него Барбата.

   - Никой не ни е говорил за тези неща – призна с въздишка момчето.

   Ръката на капитана нервно натисна цигарата в пепелника. Физиономията на лицето изрази една от характерните му нервни гримаси.  

   - Ти в кой университет учиш?.. Да не си в тоя... прословутия Американския, дето майките и бащите ви са полудели по него?

   - В Софийския – пролича някакво неудобство в гласа на момчето.

   - А така! В самата Алма Матер! – зацъка с език Барбата. – Що ли не съм изненадан!.. Но аз пак се отплеснах! Бъркам се все дето не ми е работа. Като ви гледам тука, половината професори, преподаватели, все умни глави... На краставичари краставици съм тръгнал да продавам. Зер вие не си знаете дереджето! А сте гъкнали, а са ви спрели подаянията от... как беше... оная бе, голямата фондация?

   - “Америка за България” – помогна му студентчето.

   - Точно тая! – махна с ръка капитанът. - Затова думата ми беше за Чичо Сам... Абе, Богдане!.. Ти по едно питие няма ли да дадеш вече? Устата ми пресъхна... Да не си въвел сух режим? Ще загубиш изборите, да знаеш!.. Чичо Сам го е пробвал и знаеш какво му се случило. Мафията поела държавата – намигна заговорнически старецът. – Затова Франклин Рузвелт изкарва четири мандата, защото обещал да го отмени. Аз този президент го харесвам, да знаете! Ако не е бил Рузвелт, американците сами щяха да се затрият още през Великата депресия през 1929-та. Банкерите им тогава, такъв номер им погодили, че на ден се самоубивали по стотина човека. 

   - Е, след като го навърза чак с Рузвелт, заслужи си питието! – запъти се към барплота Богдан.

   - Сипи на всички. Не се стискай! – бъзикна го Капитанът. – Налей и на момчето – кимна той към студентчето. - Родолюбието на бистра глава си е чиста идеология. Плам трябва, плам за Отечеството! Кръвта да кипне. Вие за трезвен хъш чели ли сте? 

   ................

 

      

защо написах романа Президентът...

 събират ли се българите...

 битката за достойнството на един народ...

 нацията иска промяна...

 тайната на президента...

 грях или обич...

 президентът в един роман...

© Димитър Недков