Българската 2016

В навечерието на 2016-та година от новото летоброене, светът загуби своята представа за подреденост. Яростта на недоволството раздвижи човешките маси. Гневът на болшинството изригна срещу самозабравата на малцинството. Блясъкът на диамантите в короните на властващите освети напуканите от жажда за справедливост устни на простосмъртните. Управниците загърбиха общественият договор. Демокрацията се изчерпа като гарант за правата и свободите. Монархиите окончателно погребаха илюзията за богоизбраност. Църквите загубиха статута на посредници между Твореца и човеците. Последствията на най-покварения ХХ век надвиснаха като дамоклиев меч над човечеството. Възцари се войнстващата посредственост на агресията победила принципите на хуманизма и балансиращата красота на изкуствата. Суетата на елитите заприлича на болезнен маскарад. Манипулацията с истината прерастна в информационен тоталитаризъм. Небивали конспиративни теории набъбнаха като метастази в човешкото съзнание. Идеализмът се превърна в недостатък на съвременния човек.

Вулканът избухна. Неконтролируема маса от хора прекрачи границите. Вълните на бежанците от собствената им същност заляха оазисите на самодоволното блаженство. Крясъци заместиха говоренето. Споровете за чий Бог е по-праведен окървавиха представите за религиозна търпимост. Търговията със смъртта процъфтяваше. Уплашени сърца хлопваха вратите на състраданието и милосърдието. Никой не вярваше в добрите намерения на никого. Всички влязоха в матрицата, станаха част от матрицата и разбраха, че са родени от матрицата. Матрицата, която хората сами създаваха през хилядолетията, продължавайки да мислят, че винаги ще са роби на някого.

В тези времена, един изгубил себе си народ правеше последни усилия да възвърне себе си. Обитавайки кръстопътя между Изтока и Запада, този народ е оцелявал в капризите на вековете чрез вярванията си, които надхвърляха всички разбирания за канон и догма. Еретикът в душата на българина се събуждаше всеки път, когато посягаха на достойнството му. Но това е било във времена, когато чужди са престъпвали неканени прага на дома му. Днес глобализмът беше наложил максимата “свой сред чужди, чужд сред своите”. Българите станаха шампиони по ненавист един към друг. Поколенията настръхнаха едно срещу друго. Престанаха да създават, а само преразпределяха помежду си граденото преди тях. Забравиха идеалите си и потънаха в мрака на безпросветието. Копаеха настървено земята си и продаваха на безценица миналото си. Иконите на националните им герои прашясаха и превърнаха в идоли чуждоземци. Раждаха и изпращаха децата си да търсят щастието през девет земи в десета. Умираха с отворени очи към надеждата за завръщане.

Пиянството на един народ се беше превърнало в тежък махмурлук от фалшивите градуси на подменените ценности. Римите на старите поети заглъхнаха в чалгата на посредствеността. Засъхнаха четките на ваячите. Напука се глината по ръцете на склупторите. Тук там писваше някоя от предишните сто гайди и напомняше за онази, дадена от Боговете, хармония в душата на нашенеца между небето и земята.

Идваше ли краят... или започваше битката за достойнството на един народ...

Димитър Недков