Между киното, телевизията и... мрежата...

илюстрация: Пирати

худ. Илиан Савков

- Не чети морал! - крещеше режисьорът и захвърляше сценария в кошчето. - Остави историята да отправя послания... Разкажи нещо, което хората не виждат... Подреди пъзел от въпроси и не търси отговорите... Остави зрителят да се досеща сам... И ако не можеш да накараш героите да говорят, остави ги да помълчат...

Той правеше кино. Във времената, когато в киносалоните нямаше пуканки. Телевизорите бяха лукс, а вселената "интернет" неподозирана. Но беше нещо като... "пророк". Възрастта го приближаваше към диалозите с Господ.

- Вие ще живеете във време, когато зрителите сами ще режисират филма в който искат да живеят! - казваше смирено той и уморената му походка го изнасяше бавно от снимачната площадка.

За него киното беше безплатна реклама на историята. Филмите му караха хората да се сетят за нещо от живота си. Затова не им слагаше финал. Не искаше да убива единственото нещо, което крепи човека - мечтите.

- Киното! - посочваше той камерата - Киното е негативът на съзнанието ни... Въздейства само, когато покаже неща, които не искаме да признаем за себе си... А телевизията... Телевизията ли?!?... - тук дръпваше нервно от цигарата. - Телевизията е контрольорът на мислите ни. Насочва ги в "правилната" посока.

Веднъж донесе някакво западно списание. От лъскавата корица пулсираха три магически слети "www"-та. Пожълтелият от никотина показалец се заби в средата им.

- Ето!... Това ще спре телевизията! - гласът му трепереше от възбуда. - Това ще превърне всеки човек в режисьор на собствения си живот... Сам ще решава какво да покаже от себе си. Няма повече да чака телевизията да го превърне в герой... Да го направи значим в собствените му очи.

Погледът му трескаво оглеждаше снимачната площадка. Най-внимателно го слушаха актьорите - превърнатите в роби телевизионери. А операторите предчувстваха, че камерата се изплъзва от ръцете им. Осветителите разбраха, че се завръща... Божествената светлина.

- Това ще спаси киното! - вдигна високо над главата си трите "www"-та старият режисьор - Защото превърнат в творец, човекът ще търси Творението... Бог е единственият продуцент!... Оставя ни свободата сами да решим как да живеем. Неговият сценарий може да бъде заснет по милиони, милиарди начини...

Задъхваше се... Стремежът към свободата изтощава. Защото тя винаги остава на една ръка разстояние... Още малко и...

....................

Беше мечтател...

Позволил си да повярва, че трите магически "www"-та са Божие творение...

Тръгна си от този свят преди да разбере, че човекът ще посегне и на тях...

Замина си прегърнал илюзията, да остави историята сама да отправя послания... да разказва неща, които хората не виждат... да задава въпроси, които предполагат търсене... да оставя зрителят сам да се досеща... и да накара героите да крещят мълчейки...

P.S. Пиеше си ракията само с композитора... Може би завиждаше на умението да се изразяваш само чрез осем ноти... Мечтата му беше да разгадае кода на... Хармонията.

Димитър Недков


ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ