1 

как се превърнахме в махала...

2 

омагьосаният кръг на махалата...

5 

европеидното развитие на махалата...

8 

коледните "подаръци" в махалата...

имало някога една страна в която народът, за разлика от другите хора на планетата, заживял като

в махалата... хабер си нямали даже обитателите на махалата - що се случва с останалия свят...

 

махалата била устроена по правилото - ти на мене, аз на тебе, но... всеки само за себе си...

 

общността на махалата била разделена между трима тартори... генералът на сметките, генералът на

надеждите и комисарката...

 

някои от махалата били чували и, че някъде в планината надвиснала над поселението, живеел и

някакъв философ... той обаче така се бил завъртял в танца на дервишите в сарая си, че загубил

реалната представа за случващото се долу в махалата... дотолкова, че все повече ставали махленците, които вече се съмнявали, че той дори съществува...

 

преди повече от четвърт век, когато рухнала стената ограждаща махалата от другия свят, обитателите помислили, че най-после махалата ще се превърне в тяхната държава... запрегръщали

се на мегдана, подскачайки от радост... запели одата на радостта и според махленските нрави... зачакали чудото... така вече - сумати години...

 

но вместо чудото се появили: генералът на сметките, генералът на надеждите и комисарката...

а мъглата все по-гъсто затискала планината, скривайки илюзията, че там живеел някакъв си

философ, който някога твърдял, че заедността превръщала махалата в държава...

 

така година след година, обитателите на махалата заживявали все по-трудно... не от немотия...

не от болежки... не толкова от ежедневните кахъри по оцеляването... колкото от безнадежността,

че май никога няма да се превърнат от махленци в достоен народ на достойна държава...

 

и започнали да разказват помежду си... махленски историйки...

 

3 

инвентаризацията на махалата...

6 

за "царските имоти" в  махалата...

4 

ще има ли мурабе в махалата...

7 

препирните в махалата...