ОТКЪС ОТ РОМАНА ЗАПЛАХАТА ДАН БРАУН...

 

      - Папата е починал! - ръката на Вестонсеца разтърси и стресна дълбоко спящия Върховен командир.

      Прозорецът на стаята му гледаше право към църквата на хълма на крепостта. Отвори очи и в първия момент взе Вестоносеца за онази могъща сянка с расо от снощния спектакъл на звук и светлина.

      - Кога?

      - Снощи в 21.37 ч., в покоите си. Президентът очаква да му се обадиш.

      Сянката в расо, папата, президентът... Върховният командир имаше нужда от минута време, за да осъзнае всичко.

      - Да извадим символите, Върховен командир - каза му президентът в полунощ на 11 септември миналата година. Пази символите, помоли го Върховният на 3 октомври, уплашен от един касов писател. Папата, неговият приятел, неговият брат, мъжът с когото бяха в Атон, вече бе при Великия архитект. Господи, защо си играеш с нас, питаше се адвокатът, за когото Творецът бе отредил най-трудните решения. Като никога сухата кашлица го задави за повече от 15 минути. Върховният вестонсец се уплаши.

      Смърта на този папа означаваше отлагане на изваждането на символите - подготвяше се за разговора с лидера на САЩ ръководителят на най-важния орден на масоните, когато, съвзел се по-късно се обличаше. Почти сигурно беше кой ще наследи Йоан Павел II - кардинала, подготвил последното заклеймяване на масонството. През 1983 г. Конгрегацията за доктрината на вярата се произнесе за кой ли път, че принципите на Братството са в противоречие на църквата, и християни, които са членове на масонски ложи, са в тежък грях. 

      Бъдещият папа използваше всеки изгоден случай, за да подчертае, че християнството и масонството са фундаментално несъвместими.

      - Прибираме се във Вашингтон - уведоми двамата си сънародници Върховният командир, присъединявайки се към закуската.

      - Закъде бързаме!? - спонтанно реагира иначе свикналият да дава и да изпълнява нареждания Натовец.

      - Как закъде!? Нали ти, генерале, ти сам си уредил довечера полет от София. И то със самолет на НАТО до Париж. Оттам се прикачваме на "Пан Американ".

      - Знам, братко. Но имаме на разположение цял ден. Ще успея да ви покажа всичко. Затова поръчах личния самолет на генералния секретар. Не може да ми откажете!

      Наистина прилича на хиена, помисли си Командирът, докато отпиваше от кафето, което Натовецът поръча, преди да се усети. От българите беше останал само Илюминатът.

      Поведе ги към странният параклис в двора на резиденцията.

      Преди да отвори - почука с три равни удара по тежката врата. Ехото повтори отвътре. Влязоха. Нямаше нищо общо с обичайните параклиси.

      Купул и ротонда с особени витражи вместо прозорци. Светлината през тях се пречупваше от до болка познати на присъстващите символи. На пода - гроб. Име на човек. Разликата в датите на плочата категорично доказваше младостта на покойника. Срещу гроба имаше кръст - самотен. Нищо повече. Всичко говореше за едно. Бог - Вселена - Човек.

      Върховният командир погледна Илюмината с очакване.

      - Тук лежи доказателството за трансформиращата сила на масонството по нашите земи - каза българинът.

      Натовецът избърса сълзите от очите си. Илюминатът продължи докато се изправяше, положил скъпа пура до златните букви върху черния мрамор.

      - Беше типичен представител на първите рожби на демокрацията у нас. Аз съм светът. Всичко започва и свършва от мене. Законът е пречка. Парите са всичко. Жените са удоволствие. Служителите са роби. Приятелите са бреме. Властта е цел. Златото е красотата. Юмрукът е силата. Мъдростта е порок. Истината е утопия. Интригата е инструмент. Петролът е виза. Хазартът - паспорт... - това беше той преди да се срещне с масонството.

      Върховният командир го гледаше с нескрито любопитство. Бе чувал всичко за братята по света, но не и това.

      - Отначало мислеше масонството за играчка. Поредната. Беше като жестоко дете - играеше си неумело, сурово. Помисли, че ложите са новите партийни организации или акционерни сдружения. Пресмяташе бързо, преследваше успеха - на всяка цена. Съветниците му се зарадваха на новото му увлечение. Отсъстваше често. Имаха повече време да го крадат...

      Върховният командир приближи витража над гроба. Погали с ръка символа на двуглавия орел със знака на 33-та степен на гърдите. Погледна името върху плочата и годините. След това впери изпитателен поглед в Натовеца.

      - Той ли е?

      - Той е - докладва генералът.

      Българинът продължи.

      - Прочете първите си книги. Започна да задава въпроси. Упорстваше да се съгласи, че символите са, за да укриват, а не да разкриват съкровища. Постепенно усвои кода на легендите. Тръгнахме по света. Срещна много по-богати хора като себе си, които го научиха да решава уравнението пари-символ. Разбра знака на банкнотите и стойността на знака. Именити братя охладиха страстите му. Американците му разказаха за белите ръкавици. Германците за кожената престилка. Италианците го пуснаха в храмовете си. Французите му разкриха тайните на огърлицата. Англичаните го научиха как да бъде равен с монарсите. Руснаците му разкриха ролята на съдбата. Гърците - изкуството на думите. Сърбите - силата на братството. Арабите - вкуса на съгласието.

      Чу се кашлица. За първи път тя бе не на Командира, а на Вестоносеца. Неловка и засрамена. Досега не бе чувал по-добра алегория за тайната дипломация на масонството. 

      За няколко години се промени. Не можеха да го познаят. Плащаше справедливо. Прощаваше грешки. Харчеше за доброта. Наказваше подлостта. Питаше закона. Намрази хаоса. Поиска ред. Накрая обърка сметките на другите... Убиха го!!!

      Настъпи тишина. Тежка и дълга.

 

© Димитър Недков