ОТКЪС ОТ АНТОЛОГИЯТА ТРЕТОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ НА МАСОНСТВОТО...

 

      Майстор Хирам знае какво го очаква. Могъществото на неговото Братство един ден неминуемо ще се окаже пречка за държавата и нейните институции. Но Хирам знае и още нещо. "Ръцете ми са създадени да строят, а не да сеят смърт" - повтаря той постоянно в себе си, след като вече има достатъчно доказателства за подготвяния заговор срещу него и само с един замах би могъл да се справи с нещастните предатели. "Този Храм е само един храм. Това, което съградиха ръцете ми, други ще разрушат. Затова единствено важно е утрешното дело" - убеден е Майсторът и знае какво трябва да направи по каноните на Братството, очаквайки естествения си завършек. Те, посветените от него майстори ще разпръснат Изкуството на Линиите и то ще продължи да се препредава.

 

                                                                           * * *

 

      "Къде се крие мъдростта?" - не преставал да се пита до последния си дъх Соломон. А там някъде, далеч в отвъдното, във вечността, доволен от сътвореното, го очаквал майстор Хирам.

      Преди да тръгне за последната си среща с Великия майстор, Царят влиза в неговото творение, Храма. Застанал между двете колони, вперил поглед към Изтока, до него достига гласът на Майстора: "Ако не си се заел искрено да търсиш Истината и ако не те води силата на стремежа към човешко съвършенство, напусни това място, за да не подготвиш за нас и самия себе си горчиво разочарование. Вместо радост ще срещнеш мъка, вместо добри приятели ще застанеш пред свидетели на гузната ти съвест. Влизай в този Храм без метали и ценности, защото положението ти в мирското общество няма да ти отвори неговите врати. Тук всички са равни, всички са Братя и тяхната най-голяма ценност е престижът, спечелен чрез житейско поведение...

      Прекрачи този праг само ако си освободен от мирската суета и си твърдо решен да следваш своя път спокоен и сигурен. От всичко живо на земята единствено на човека е дадена възможност да познава и надвива заблудите си. Само той е в състояние да се труди върху необработения камък на заложеното в него добро. Само той може да се издигне над неотвратимото. Само човекът осъзнава в житейските бери силата на стремежа да опознае свободата и независимостта на своя дух"...

 

                                                                            * * *                    

 

      - Влез, Соломоне. Прекрачи между двете колони - чу Царят добре познатият глас на майстор Хирам.

      Владетелят се колебаеше. Но как, нима Майсторът му бе простил предателството?!?

      - Влез, Соломоне - повтаряше ехото между стените на Храма.

      Соломон направи крачка напред и вдигна глава. Надписът над входа: "Ти, който вярваш, че си мъдър, продължавай да търсиш мъдростта", остана зад гърба му. Няколко крачки по-напред го обгърна Светлината. Сега вече разбра силата на Майстора...

     

© Димитър Недков