ОТКЪС ОТ ДОКУМЕНТАЛНАТА ПОВЕСТ 

МАСОНИТЕ СЕ ВЪРНАХА В БЪЛГАРИЯ...

 

      Късната есен на 1997 година. България. София. Мракът отдавна е затиснал столицата, а улиците на крайния квартал в подножието на Витоша отдавна са обезлюдели. Един след друг автомобили спират пред нова бяла къща и слизащите от тях мъже потъват зад тежката дъбова врата. Ако любопитен поглед надникне зад плътните завеси на прозорците, би останал доста озадачен. Дискретно осветена зала с висок таван, подпрян от четвъртити колони. Тишина нарушавана само от пукота на горящи свещи. До вратата - висока сянка на мъж, разкрачен и подпрян на тежък малтийски меч. Покрай двете дълги стени на правоъгълното помещение - редици от столове, а на тях мъже застинали в една и съща поза. Всички са облечени в черни смокинги, препасани със синьо бели престилки с някакви знаци по тях. Чуват се три силни удара. Зад голямата маса, откъдето те идват, се изправя силует и някак си изпод земята зазвучава тиха моцартова музика.

      - Защо се наричаме свободни зидари? - пита сянката зад масата.

      - Понеже като свободни мъже работим на Великия строеж - отговаря глас от противоположния край на залата.

      - Какъв градеж, Братко? - е следващият въпрос.

      - Ние градим Храма на Хуманността.

      - Какъв строителен камък ни трябва за тази цел?

      - Камъните, от които имаме нужда, са хората.

      - Какво ни трябва, за да ги свържем здраво един с друг? - продължава настоятелно да пита силуетът зад масата.

      - Човешката любов, толерантността и братското чувство образуват хоросана, с който градим нашия храм.

      Диалогът продължава и никой от присъстващите не се осмелява да се намеси в него. Става дума за някаква тайна, за загадъчни думи, странни ръкостискания и шифровани сигнали. Разказва се някаква притча за пътешествие от Запад на Изток в търсене на светлина.

      След малко всички са призовани да станат. Музиката се усилва. Пламва голяма свещ и прозвучават думите: "Нека мъдростта ръководи нашия строеж!". Пламва втора свещ и се чува: "Нека силата го изпълни!". Веднага засиява трета свещ с пожеланието:"Нека красотата го увенчае!"

      Гласът на стоящия зад масата мъж прокънтява във вече добре осветената зала:

      - Тъй като по силата на свободния избор на моите Братя се намирам на Изток и понеже е пладне, значи дошло е времето да започнем нашата работа. - Три удара по масата с дървения чук прекъсват за момент думите му. - Да живееш значи да се бориш! Робът за свобода, свободният за съвършенство! Ложата е открита!

 

                                                                       *  *  *

 

      На сутринта всеки един от присъствалите на нощната сбирка ще потъне в ежедневието си. Някои от тях ще седнат в удобните кресла на канцелариите по висшите етажи на властта. Други ще гласуват "за" или "против" поредния закон на Народното събрание. Трети ще си блъскат главите над проблемите на големите и по-малките градове в страната. Значителна част от мъжете в черно ще продължават да се питат - що е това бизнес и като какъв има той почва у нас. Има и такива, които да щракват белезниците на престъпниците. Болестите и все по-дългото отлагане на неизбежната среща със смъртта, ще са грижа на облеклите белите престилки. В студентските аудитории пред смълчаната млада публика ще говорят побелели професори и прошарени доценти. В ателиета, редакции, клубове, политически и синдикални централи, галерии... навсякъде.

      Но кое свързва всичките тези хора?

      Защо в точно определено време, на точно определено място те се събират заедно?

      Ако пак се върнем в онази загадъчна зала, бихме чули следния отговор...

      

 

© Димитър Недков