ОТКЪС ОТ КНИГА ПЪРВА НА ТРИЛОГИЯТА ЗНАКЪТ НА БЪЛГАРИНА...

 

      Събуди ги звън на камбани. И двамата бяха заспали на местата си. Американеца пръв отвори очи и я видя усмихваща се в съня си. Тя усети погледа му и отвори очи, премигвайки в такт на мелодията отвън. Американеца не беше чувал подобна комбинация от метално отлени звуци. Нещо величествено галеше слуха. Някой като че ли искаше да му каже, че животът е нещо повече от добра вечеря и хубава жена. Затвърди усещането си, че е постъпил правилно, като не я докосна снощи. Хармонията го изпълваше.

      - Това са камбаните на руската църква. Наблизо е - каза му гласът й, който сутрин явно ставаше още по-мек. Гледаше го с изпитателен поглед право в очите. Нямаше и следа от вечерния грим. Това я правеше още по-привлекателна. 

      - Къде сме? - попита той, решил, че решаването на ребуса тепърва започва.

      Тя се изправи. Отметна лешниковата си грива с навярно добре заучен жест и натисна някакво копче на масичката до лампиона. Завесите се разтвориха. Освен камбанния звън нахлу и светлината.

      - Още ли държите да знаете, господин Американецо? - спомни си тя, че до неусетното им заспиване призори той не зададе повече въпроса къде е библиотеката.

      - Да.

      - Това е националната библиотека. Продадоха я, за да закърпят бюджета.

      Нещо го преряза с нож през гърдите. Спомни майка си. Старата библиотекарка на филаделфийското книгохранилище. Когато се прибираше късно вечер, тя влизаше първо в неговата стая. "Бях при бъдещето!" - оправдаваше се най-важното същество в живота му. Дрехите й ухаеха на стара хартия. Тогава не можеше да разбере какво означава точно мирисът на стара хартия да е бъдещето.

      - Как така са продали националната библиотека? - недоумява чужденецът. - А книгите?

      - Някои са тук, други ги преместиха...

      - Как е възможно да продадат библиотеката?

      - Търсенето на този отговор е единствената причина, поради която вдигам телефона, казвам цената си и прекарвам вечерите и нощите с такива като тебе.

      - Не разбирам - опитваше се да преглътне все още изненадата той.

      - Всъщност знаеш ли - тя се замисли, но реши да се доизкаже. - Имам усещането, че ти нямаш нищо общо с досегашните ми клиенти! Слушах те снощи какво мислиш за моята страна. Благодаря ти! Но искам да ти кажа, че нямаш представа къде си попаднал! Защо я продадоха ли? Много просто! Трябваха им пари. Тук всичко се продава. 

      Американеца оправи вратовръзката си. Не знаеше как да реагира. Достатъчно объркан беше.

      - Аз наистина... трябва да тръгвам.

      - Архонта е пропуснал да ти каже най-важното за мен. Това наистина ме кара до го смятам за един от истинските мъже, които е раждала тази земя! А сега... сбогом!

      Нещо много тъжно обаче премина в дълбочината на очите й. Той го усети. Отвори уста, но... Гласът на това сбогом беше потънал безвъзвратно към банята. Усещаше, че е попаднал в съвършено непозната ситуация. Знанията му за тази страна внизапно се оказаха безполезни. Разбра, че играта тук няма нищо общо с игрите, на които бяха го учили благодарение парите на щедрия американски данъкоплатец.

      Взе сакото си и излезе. Някакъв необуздан гняв се надигаше в него.

      Трябваше моментално да напусне тази сграда.

 

      

ОТКЪС ОТ КНИГА ВТОРА НА ТРИЛОГИЯТА ЗНАКЪТ НА БЪЛГАРИНА...

 

      - А тези древни символи много ли са скъпи? - направи опит да се включи в играта запозналата ги евродепутатка.

      - Зависи дали се продават! - отвърна нетипично за един американец Американеца.

      - Всичко се продава! - погледна го с котешкия си поглед тя.

      - Това е най-безценният капитал на една нация, скъпо момиче! - намеси се Академика. - Да сте чували случайно, че ХХI век, ще бъде века на знанието! Деветнадесети беше на промишлеността, двадесети на технологиите, а двадесет и първи ще е на знанието, на вярата.

      - Това си го мислите само вие, писателите. Аз вече виждам, че този век ще бъде век на парите. На финансите. Не чувате ли, че всяка втора дума е бюджет! - реагира Котката.

      Академика я погледна с дълбочината на поглед, събрал мъдростта на осемдесетгодишния му живот, и се обърна към Философа.

      - А вие какво мислите по въпроса, уважаеми господин Председателю? В тази държава всички знаят, че е много важно това, което вие мислите.

      Философа погледна внимателно всичките. Вестоносецът и дамата до него, които не му бяха представени, се мъчеха да мобилизират познанията си по руски език, за да схванат този явно интересен разговор между славяни. Библиотекарката продължаваше да мълчи. Илюмината явно дебнеше момент, в който да се включи. Американеца следеше ситуацията от всички страни.

      - Аз мисля, че ХХI век ще бъде векът на символите. Всички ще извадят символите си, защото е дошло времето за тяхното разкодиране. - Философът отпи от чашата си, за да покаже, че подава топката на този, който я поиска.

      - На прав път сте, Председателю - даде оценката си Академика - и в този смисъл смятам, че речта на Президента тази вечер беше правилна. Ние българите е време да извадим символите си, които целият свят е използвал векове наред, без да е знаел чии са тези символи. 

      Философа кимаше утвърдително с глава. Американеца застана нащрек. Вестоносеца го попита нещо на английски и спецагентът му отговори, след което високопоставеният масон също закима утвърдително с глава.

      - Че какви символи имаме ние, българите - обади се Котката.

      Академика остави чашата си на масичката до тях и скръсти ръце пред гърдите си, притваряйки очи. Всички разчетоха знака, че иска да каже нещо важно.

      - Какви символи ли?... - настъпи пауза. Академи поклати едва забелижимо глава и продължи. - Съвсем наскоро един млад мъж, археолог, ми разказа нова легенда свързана и с моите проучвания за богомилите. Имам основания да вярвам, че разкритията му са истина. Ние, българите сме имали някакъв много стар знак, който бил свързан с Тайната книга на богомилите. Кръгъл знак, съвършен, който съдържал в себе си символите на всички известни на човека вярвания. В центъра на този знак била буквата "Ж", която няма аналог нито в латинската, нито в гръцката азбука. И забележете, приятели, знакът бил датиран много преди раждането на славянската писменост, която честваме днес. Защото този знак - Ж, означавал сътворението: жена, живот, жажда, но и жертва... Как символът е станал буквата "Ж", знаят само светите братя Кирил и Методий, но едва ли е случайно, че са я сложили седма поред в азбуката ни. Седем - числото на Твореца.

      Малката разнородна компания слушаше със затаен дъх Академика. Никой не смееше да го прекъсне. Американеца нервно местеше очи от Вестоносеца на Философа. Но висшият масон бе вперил поглед в Илюмината, сякаш му казваше: "Сега те разбирам, братко".

      - Говори се, че само с този знак на българите може ло да се разчетат скритите послания към хората на всички религии - продължи Академика. - Благодарение на тази реликва и един богомилски пергамент рицарите кръстоносци открили нещо много важно под руините на Соломоновия храм в Йерусалим. А след това чрез символа и откритото под храма разчели тайния дневник на Христос, който спечелили на шах от предводителя на сарацините Саладин. Рицарите отишли с всичко при папата в Рим. Оттогава църквата все се тревожела да не научи светът тайната й. Дълго време знакът се пазел от един българин, който живял първо в италианската Ломбардия, след това при катарите в Южна Франция, но му се загубили следите към старата Шотландия около Единбург. Появил се отново край Париж и там криел знака в някакъв замък. След това изчезнал.

      - Какво станало после със знака? - полюбопитства Американеца.

      - Със знака ли? - възкликна Академика. - Според моя млад приятел този знак бил разделен на три части. Едната потеглила със заселниците към Новия свят. Другата попаднала по невидими, но сигурно мъчителни пътища в ръцете на Инквизицията. А третата! За третата никой нищо не знаел.

      - Ако този знак е толкова важен, дайте да го представя в Европарламента - намеси се недоразбралата какво точно разказва писателят Котка. - Той къде е сега този знак? В някоя частна колекция ли?

      Никой не й обърна внимание. Всички очакваха Академикът да продължи.

      - Двадесет и първи век щял да бъде векът на вярата само ако се извади скритото познание и се помирят религиите, твърди моят приятел. И до голяма степен е прав. Вижте какво се случва с този религиозен фанатизъм и фундаментализъм от всички страни. Но помирението на религиите било невъзможно без Знака на българина! Затова знакът с нашето "Ж" бил най-търсената в момента реликва.

      - Дали ще го намерят? - не млъкваше Котката. - Аз имам един приятел, голям колекционер на антики, мога да го помоля...

      - Няма много време да се търси, защото това трябвало да се случи до 2012 година. Дотогава религиите трябвало да се помирят или...

      - Или апокалипсисът настъпва - позволи си да прекъсне побелелия мъдрец Философа, защото интуитивно усети, че почитаният писател не иска от неговата уста да излиза тази страшна вече за човечеството дума - апокалипсис.

      Всички замълчаха.

      Председателят на партията се почувства неудобно. Пак ли неговата дума ще е последна. Погледна към Американеца.

      - Господин Американец, какво би предложила вашата мъдра Библиотечна компания по този въпрос? - попита Сокола.

      - Ние сме готови да направим всичко, което можем. Готови сме да платим всяка цена, за да се съберат трите части на Знака на българина. Ако вие, господин Председателю, имахте едната част, щяхте ли да ни я продадете? - отправи директно офертата си Американеца.

      Всички впериха поглед в Председателя. Той гледаше право в очите Американеца и не бързаше с отговора. Внимателно извади от джоба си елегантна табакера и запали цигарата си с възможно най-скъпата колекционерска запалка. Американеца също извади своя KING и реши да поднови офертата си.

      - Нали говорим за спасяването на света, господин Председателю! Вие сте философ, този отговор не би трябвало да ви затрудни - изпусна първите кълба дим Полковника право срещу златните очила на Философа, който дори не трепна от неприятния облак. Противно на всякакво възпитание, той пусна току що запалената си цигара на мраморния под на Националния исторически музей и демонстративно я размаза с върха на елегантната си обувка. Само тя струваше колкото целия кат дрехи на Американеца.

      Напрежението растеше със секунди. Вестоносеца следеше нещата изкъсо с интерес. Библиотекарката беше прибледняла. Илюмината предвидливо се приближи към гърба на Философа. Академика си беше взел отново чашата в ръка. От Котката никой не се интересуваше.

      - Американецо - каза с най-благия си тембър Философа, - ако имах парче от този знак, то щеше да е единственото нещо, което не бих продал и с цената на живота си. 

      - За какво ви е, ако нямате целия знак? - просъска Американеца, правейки разговора заплашителен.

      - Защото за разлика от теб мога да си купя останалите две парчета, Американецо. Никога не забравяй, че аз съм българин.

      Философа направи крачка назад и едва не настъпи Илюмината.

      Погледна всички в очите, усмихвайки се лукаво.

      - Дами и господа, за мен беше чест. Приятна вечер.

      Обърна се и тръгна към изхода на Националния исторически музей на България.

      Вечерта завърши.

 

ОТКЪС ОТ КНИГА ТРЕТА НА ТРИЛОГИЯТА ЗНАКЪТ НА БЪЛГАРИНА...

 

      Малтиецът виждаше като на длан цялата компания на централната кръгла маса. И в същото време оставаше достатъчно незабележим под приглушената светлина на малката маса в далечния ъгъл.

      Животът се беше постарал да направи така, че познаваше всеки един от осмината. Някога.

      Специалният агент на ЦРУ го беше потърсил сам преди много години, когато за пръв път беше дошъл в България. Интересуваше се от Философа.

      Върховният вестоносец се консултира с него, когато един цар реши да става премиер на бившето си царство.

      Илюмината го беше учил на първите стъпки в ложата.

      Котката кокетничеше пред него, когато реши да влиза в политиката.

      Руснака беше ясен.

      Банкерката много внимаваше пътищата им никога да не се пресекат.

      Архонта беше един от малкото пичове.

      А Библиотекарката?

      Библиотекарката беше жената, за която винаги беше мечтал...

      Малтиеца усети вибрациите на телефона в джоба си. Изненада се. Кой можеше да му звъни по това време?

      Цифрите на номера на дисплея не му говореха нищо. От години не вдигаше на непознати позвънявания.

      Нещо вътре в него го накара да посегне към зеления бутон. Чувстваше се най-самотният човек на планетата. Самотата предизвикваше хората. Свикване с нея нямаше.

      Натисна бутона.

      - Ало.

      - Здравей! Знам, че много добре познаваш гласа ми. Не е нужно да ти се представям, нали? Искам само да ти благодаря. Знам, че където и да се намираш по света, никога няма да забравиш, че си българин. Човек не може да избяга от съдбата си. Желая ти приятен полет.

      Мъжът отсреща затвори.

      Заместник-директорът на Държавната агенция за национална сигурност не му остави никакъв шанс. Човек наистина не можеше да избяга от съдбата си.

      Малтиецът стана и бавно тръгна към изхода.

      На летището го очакваше същият самолет.

 

                                                                     * * *

 

      Американецат се огледа. Чашите на всички бяха пълни. Цялата маса продължаваше да говори за случилото се на приема в музея.

      Руснака разпалено обясняваше на Върховния вестоносец, че част от корените на Знака на българина са в Русия, защото българският и руският народ са неразривно свързани от векове за векове. Вестоносеца кимаше уж разбиращо.

      Котката се опитваше да задържи вниманието на Илюмината, убеждавайки го, че е наясно с всички свещени реликви по земята, защото от ученичка била влюбена в историята. Илюмината я слушаше, но мислите му бяха другаде.

      Архонта разказваше на Банкерката, как през следващите години Европейският съюз ще отпусне специални програми за опазване общото културно-историческо наследство на най-стария континент. Бизнес дамата се опитваше да запомни някои от по-важните параметри на еврофондовете в това направление.

      Американеца взе ножа си и деликатно почука по чашата вода пред себе си. Всички обърнаха погледите си. Той се изправи бавно, долавяйки учудения поглед на Библиотекарката. Изкашля се леко. В заведението не беше шумно и не се налагаше да говори високо.

      - Скъпи приятели! Позволявам си да ви наричам така, защото тази вечер за мен е изключително важна. Моля да ме извините за вълнението, но всеки на мое място би се чувствал така. В живота на един агент от специалните служби много рядко се налага да говори пред публика. Искам да ви призная, че това, което ще кажа сега, изричам за първи път. Когато го чуете, ще разберете, че е и за последен.

      Устата му пресъхна и той посегна към водата.

      "Какво ли е намислил" - разтрепери се Библиотекарката.

      "Сега ще каже нещо интересно за знака" - каза си Архонта.

      "Наистина е странен мъж" - убеди се за пореден път Банкерката.

      "Я, и американците вдигали тостове" - удиви се Руснака.

      "Определено е важна клечка" - не се изненада Котката.

      Илюмината го гледаше съсредоточено, а Вестоносеца беше леко притворил очи.

      - Знакът на българина промени живота ми - продължи Американеца. - Лично се убедих, че предназначението на тази реликва е да осмисля живота на хората. Когато преди години изучавах значението на безброй символи, стигнах до извода, че всичките имат едно нещо, което ги свързва. И то е... любовта. Защото човешката любов е катализаторът, който наистина променя живота на хората.

      Библиотекарката вдигна поглед към него. Банкерката сведе глава. Котката посегна към салфетката. Руснака кимна разбиращо. Архонта незабележимо се прекръсти. Илюмината запали цигара. Вестоносеца отвори очите си.

      Американеца посегна към вътрешния джоб на сакото си. Бавно извади ръката си, в която държеше малка велурена кесийка.

      От пет години нося със себе си един символ. Раздирах се от надежди и съмнения. Летях и падах. Тръгвах и се спирах. Окуражаваха ме и ме обезсърчаваха. Само в едно бях сигурен - че това е любовта. Сега съм убеден, че вече разбирате вълнението ми. Няма човек на Земята, който да не се е докоснал до любовта. Така е решил Господ.

      Никой на масата не помръдваше.

      Библиотекарката усети, че и прималява, когато той леко се наведе към нея и подаде ръката си. Не разбра каква беше силата, която я изправи до него.

      Всички впериха погледи в тях. Бяха красива двойка.

      Никой не видя, кога той беше успял да извади от торбичката пръстена. Диамантът проблесна, когато двамата застанаха един срещу друг.

      - Моля те, приеми този пръстен като израз на моите най-съкровени чувства към теб, като белег на любовта, която изпитвам, като знак на желанието ми за вечен съюз и като символ на трепета в очакване на отговора ти... Ще се омъжиш ли за мен?

      Светът пред очите й се завъртя. Стори й се, че полита. Но той я държеше за лявата ръка. Усети приплъзването на златото по безименния си пръст и дискретния блясък на диаманта. Погледна го в очите и леко се надигна. Устните и потънаха в неговите. Когато отвори очи, видя, че всички бяха станали на крака и ръкопляскаха.

 

 

                                                                         Припознаването на който и да е било отанонимните герои

                                                                                                       на този роман е плод на асоциативното възприятие на 

                                                                                                       обективната действителност от въображението ви....

 

 

      

 

                                                                     

 

 

© Димитър Недков